Трамваи, фериботи и единствената карта, която ги отключва

Истанбулкарт е презареждаема карта за пътуване и единственият разумен начин да платите за всичко, което се движи. Важи за метрото, трамваите, автобусите, метробюса, фуникулерите, Мармарай и градските фериботи — една карта за всички видове транспорт.

Купете я от автомат на която и да е станция на метрото или трамвая. Автоматите приемат пари в брой и карти, превключват на английски и ви продават картата и първото зареждане с една транзакция. Двама възрастни могат да ползват една карта, като я допрат два пъти — добре е да го знаете, ако кацнете късно и намерите само един работещ автомат.

Две неща я правят ценна не само заради удобството:

• Цените са значително по-ниски с картата, отколкото с еднократните билети, продавани на някои станции, а някои турникети вече не приемат нищо друго.
• Прехвърлянията са с отстъпка. Ако смените трамвай с фуникулер и после с метро в рамките на около два часа, всяко следващо допиране струва по-малко от първото. Пътуване с две прехвърляния не е три билета.

Истанбул не е равен, а разликата между брега и билото над него е сериозно изкачване. Фуникулерите съществуват точно заради това.

F1 свързва Кабаташ с площад „Таксим“ за около две минути и се движи непрекъснато. Ако сте отседнали някъде около Таксим, Бейоглу или улица „Истиклял“, това е връзката ви с водата и с трамвая.

От Таксим метро M2 върви на север по европейската страна и на юг до Йеникапъ, като минава през Шишхане за Галата, „Халич“ — станцията на моста над Златния рог — и Везнеджилер за университетския квартал. От изхода на „Халич“ откъм Фатих до пристанище Джибали са десет-дванайсет минути пеша покрай брега. Между трамвай T1 по брега и M2 по билото европейската страна е на практика покрита.

Истанбул има две летища, те са в противоположните краища на града и от двете страни на протока, а объркването им е скъпа грешка. Проверете кое пише в билета ви, преди да резервирате каквото и да е.

Летище Истанбул (IST) — европейската страна, далеч на северозапад

Метро M11 върви от терминала към града и се свързва с по-широката метромрежа — това е най-евтиният път и трафикът не го засяга. Летищните автобуси Havaist отиват директно до Таксим и други централни точки и са по-удобни с багаж, но са на магистралата заедно с всички останали. Таксито е най-бързо в 4 сутринта и най-бавно в 6 вечерта.

Сабиха Гьокчен (SAW) — азиатската страна, далеч на югоизток

Метро M4 вече стига до терминала и върви до Кадъкьой, откъдето фериботът до Кабаташ или Еминьоню е едновременно най-бързият и далеч най-приятният начин да завършите пътуването. Автобусите Havabus също вървят до Кадъкьой и Таксим.

Оставете си достатъчно време и в двата случая. От Сабиха Гьокчен до Султанахмет е истинско пътуване през целия град, а не летищен трансфер.

1. Вземете картата на първата станция, която видите. Всичко след това е по-лесно.
2. Трамваят е карта на разглеждането ви. Ако нещо е на T1, не планирайте транспорт до него.
3. Вземете поне един ферибот на светло, дори да нямате причина да пресичате. Това са най-хубавите двайсет минути в града.
4. Пиковият час е реален и е по пътищата, а не по релсите. Между пет и седем изберете всичко, което се движи по релси или по вода.
5. Google Maps е надежден тук за влаковете и фериботите и оптимистичен за всичко по шосето.
6. Кабаташ, Еминьоню и Ускюдар са пантите на града. Почти всеки разумен маршрут през града минава през някое от трите.

Ако разполагате с много кратък прозорец в града, пътеводителят за престой между полети свързва тези линии в план. А ако искате да знаете какви са всички онези сгради по водата, докато фериботът минава покрай тях, започнете от дворците.